Танкерите са кораби, които превозват всякакъв вид течни товари в насипно състояние. Те не използват контейнери или варели, а съхраняват течността в трюмове. По-голямата част от танкерите превозват петрол, откъдето и идва името петролен танкер. И в тази статия ще наблегнем повече точно върху тези петролни танкери, така че продължавайте да четете.
Всичко, което трябва да знаете за петролните танкери
Подобно на своите братовчеди контейнеровозите, тежкотоварните кораби или корабите за превоз на газ, петролните танкери също могат да варират драстично по размер и дължина. Някои танкери са по-малки, с дължина около 60 метра (200 фута) и превозващи 1500 до 2000 DWT (тона дедуейт). Това обикновено са кораби, които извършват търговията си около един и същи остров, регион или континент, пътувайки по крайбрежието и не пресичайки океани. Междувременно техните по-големи сестри могат да бъдат с дължина до 400 метра (1300 фута) и могат да носят много по-големи 550 000 DWT, което ги прави истински гиганти в моретата.
Какво всъщност правят петролните танкери?
Както всички търговски кораби, танкерите съществуват, за да транспортират стока от едно място до друго. В този случай пренасянето ще бъде на суров петрол от петролни полета до рафинерии, или петролни продукти, включително мазут, дизелово гориво, нефтохимикали и бензин, до точка за разпространение, която се намира по-близо до пазара на потребление.
Тези танкери се разделят на два основни типа: танкери, транспортиращи суров петрол и танкери, транспортиращи петролни продукти. От двата танкера, този за продукти обикновено е много по-малък по размер.
Класификация на петролните танкери според техния размер
Подобно на корабите за насипни товари, които са разделени на типове като Handymax, Supramax и Panamax, поради голямата разлика в дължината и DWT, танкерите също се разделят допълнително на класове по размер. Имайте предвид, че в зависимост от различните организации и държави, имената на тези класове могат да варират. Те са следните:
- Танкери с общо предназначение:
- Обикновено са дълги до 200 метра (650 фута)
- Имат капацитет между 10 000 и 60 000 DWT
- Пренасят както и суров петрол, така и петролни продукти
- Танкери Панамакс
- Обикновено са дълги между 200 метра (650 фута) и 250 метра (820 фута)
- Имат капацитет между 60 000 и 80 000 DWT
- Превозват както и суров петрол, така и петролни продукти
- Притежават максималния размер на танкер, който може да преминава през Панамския канал
- Танкери Афрамакс
- Обикновено са дълги около 240 метра (790 фута)
- Имат капацитет между 80 000 и 120 000 DWT
- Тези, които са под 100 000 могат да превозват както суров петрол, така и петролни продукти
- Притежават максималния размер за плавателен съд, който използва метода за оценка на средната цена на товара що се отнася до изчисляването на тарифите за доставка
- Танкери Суецмакс
- Обикновено са дълги около 275 метра (900 фута)
- Имат капацитет между 120 000 и 200 000 DWT
- Пренасят само суров петрол
- По-големите Суецмакс танкери се наричат супертанкери
- Притежават максималния размер за танкер, който може да премине през Суецкия канал
- Много големи превозвачи на суров петрол (VLCC)
- Обикновено са дълги около 330 метра (1100 фута)
- Имат капацитет между 200 000 и 320 000 DWT
- Пренасят само суров петрол
- Често наричани супертанкери
- Ултра големи превозвачи на суров петрол (ULCC)
- Обикновено са дълги около 415 метра (1350фута)
- Имат капацитет между 320 000 и 550 000+ DWT
- Пренасят само суров петрол
- Често наричани супертанкери
- Не съществуват много такива, тъй като са прекалено големи за повечето пристанища и съоръжения
Различни класове танкери и откъде произхождат имената им
Ако се чудите от къде произлизат по-горните, леко необичайни имена, дадени на различните видове петролни танкери, ето кратко обяснение.
Интересни факти Танкерите Суецмакс
До 1956 петролните танкери са проектирани и построени специално за да могат да преминават през Суецкия канал. Оттам и произлиза тяхното име – и затова максималният размер кораби, които могат да преминат през Суец, се наричат Suezmax (и корабите, които могат да преминат през Панамския канал, се наричат Panamax). Суецката криза, обаче, кара собствениците на кораби да осъзнаят, че по-големите танкери са по-ефективни и икономични – колкото по-голям е танкерът, толкова по-евтино може да транспортира продукта си. Оказва се, че в много случаи е икономически по-изгодно танкерите да заобикалят Африка. И точно към това се стремят след 1957 ма година, когато Суецкият канал бива отново отворен за кораби.
Интересни факти за Танкерите Афрамакс
През 1954г, системата AFRA (Average Freight Rate Assessment) бива създадена, защото данъчните власти поискали проверка на вътрешни записи за фактуриране на корабособствениците. Причината за това е, че цената на петрола е била трудна за измерване, когато започва да се търгува на стоковата борса в Ню Йорк. Оттам и произлиза името на танкерите – Aframax.
Интересни факти за много големите (VLCC) и ултра големите превозвачи на суров петрол (ULCC)
VLCC (Very Large Crude Carriers) и ULCC (Ultra Large Crude Carriers) са най-големите създадени от човека мобилни структури в света. За да се представи капацитетът им в перспектива, те могат да пренасят еквивалента на около 2 000 000 барела петрол. В днешно време, обаче, всички ULCC, построени през 70-те години на миналия век, са вече бракувани поради неудобния си размер. Малкото останали ULCC не са по-дълги от 400 метра (1312 фута). Също така, когато стигнат до местоназначението си, много супертанкери разтоварват товара си от петрол на по-малки танкери, които ги посрещат извън пристанището.
Конструкция и дизайн на петролните танкери
Петролните танкери трябва да бъдат конструирани по начин, който ограничава потенциала за опустошаване на околната среда в случай на авария. За съжаление, злополуките с петролни танкери са се случвали неведнъж. И когато се случат, целият свят говори за тях.
Наистина, нефтеният разлив на Exxon Valdez край бреговете на Аляска през 1989 г. все още не е твърде далеч от паметта на мнозина. Той променя лицето на транспортната индустрия с петролни танкери като, благодарение на него, биват наложени по-строги правила относно конструкцията на танкерите и тяхната експлоатация. Тези правила биват наложени в целия свят.
Поради дългогодишни опасения за замърсяване и аварии, подобни на инцидента от 1989 г.; от 1996 г. насам много танкери, освен ако не са много „малки“, се конструират с двоен корпус или задоволителна алтернатива. Двойният корпус осигурява по-голяма защита срещу разливане в случай на авария, тъй като плавателният съд е изграден с вътрешен корпус във външния, с пространство между тях.
Всъщност конвенцията MARPOL (Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби) постановява, че всички съществуващи еднокорпусни танкери, с изключение на най-малките, трябва да бъдат модернизирани с двоен корпус или да бъдат изведени от употреба.
Поради естеството на своя товар, петролният танкер също трябва да приеме много сериозно възможността от възпламеняване и избухване на пожар. Ето защо танкерите използват система за инертен газ. И докато мазутът е труден за запалване, когато въздухът се срещне с неговите пари при определени условия, той може да създаде експлозивна атмосфера. И тук влиза в употреба системата за инертния газ, чиято цел е да предотврати запалима ситуация вътре в резервоара.
И докато пожарите трябва да се избягват на всяка цена, в случай на избухване на такъв, надеждната противопожарна лодка ще се задейства, за да се опита да потуши пламъците.
Освен конструкцията с двоен корпус, други характеристики на петролните танкери включват факта, че помещенията за настаняване на екипажа, навигационната палуба, машините за задвижване и товарните помпи (повече за тях по-късно) са все разположени на кърмата на кораба. И заедно с резервоарите за гориво и баласт, останалата част от кораба се заема от товара – т.е. суров петрол или петролни продукти.
Кратка история на петролните танкери
С развитието на морската индустрия и работните места в морето се развива и начинът, по който петролът се транспортира по света. Много неща се променят, когато петролът бива транспортиран за първи път от бившата британска колония Горна Бирма в началото на 1850-те години. Използвайки глинени съдове и кани, петролът бива пренасян до близката река, където се излива в трюмовете на океански кораби, пътуващи за Обединеното кралство.
А междувременно в Съединените щати, през 1860 г., шлепове и кораби за насипни товари са били използвани за транспортиране на петрол от петролните находища в Пенсилвания. Там петролът се е транспортирал с помощта на дървени варели. Но този метод имал следните недостатъци: варелите са били скъпи, тежки, протичали и можели да се използват само веднъж при нормални обстоятелства.
Оригиналните „петролни танкери“ също изглеждали драстично различно от това, което днес разпознаваме като танкер. Като за начало, те са били задвижвани от платна и едва през 1873 г. бива построен първият петролен танкер параход за своите белгийски собственици. Баржите започват да се използват през 1871 г. в САЩ, за да помогнат за преместването на продукцията от петролната треска в Пенсилвания, както и железопътните вагони-цистерни.
Това, което сега разпознаваме като „модерен петролен танкер“, започва живота си в края на 19ти век, като неговата разработката започва през 1877 г. от шведите Робърт и Лудвиг Нобел, братя на, може би по-известния от тях, Алфред; създателят на Нобеловата награда.
Братята Нобел проучили как да отделят петролния товар и неговите изпарения далеч от машинното отделение, така че възможността за избухване на пожар да бъде намалена. Те проектирали петролен танкер на име Zoroaster, който транспортирал своя товар от керосин в два железни резервоара, разположени отпред и отзад на средното машинно отделение, свързано с тръби.
Следващото нещо, което е трябвало да се направи е да се намали потенциалът на плавателния съд да се преобърне. Това е станало чрез проектирането на иновативен подход към проблемите, причинени от наличието само на един или два трюма за петрола. Очевидно е, че всеки тип течен товар ще се „плиска“, което би довело до нестабилност на кораба. Затова отговорът бил да се добавят повече, но по-малки отделения (трюмове).
В днешно време, повечето петролни танкери обикновено имат между осем и дванадесет резервоара, които след това се разделят на две или три отделения. Това значително подпомага стабилността на кораба по време на движение.
Как се товари петрол на танкер?
Петролът трябва да се прехвърли между танкера и точката на брега и за това се използват няколко различни метода. За изпомпване на петрола в резервоарите на кораба се използват или морски товарни рамена, или товарни маркучи (докато той е акостирал на кея), или подводни маркучи (когато е акостирал към шамандура извън брега).
Освен това, може да се извърши операция, наречена олекотяване (lightering), която позволява на един плавателен съд да прехвърли нефт в друг, чрез маркуч, без този нефт да бъде разпилян по някакъв начин в околната среда.
Изпомпването на маслото започва отначало с предпазливо темпо, за да не се рискуват хлабави връзки и за да се уверите, че съответното оборудване е в правилната позиция и работи правилно. Когато е сигурно, че всичко работи както трябва, се прилага по-стабилен натиск.
Също така, използват се измервателни уреди, така че всеки, който наблюдава натоварването, да знае колко свободно място остава в резервоара. Освен това е задължително да се поддържа ясна и директна комуникация с хората, които изпомпват петрола в танкера от тяхното местоположение на брега.
Бъдещето на петролните танкери
Има основателни опасения относно безопасността и екологичните аспекти на петролния танкер, но е факт, че това е вторият най-ефективен и ефикасен метод за транспортиране на петрол по света, надминат само от петролопроводите.
Правилата, конвенциите и разпоредбите, като например задължителните двойни корпуси в огромното мнозинство танкери, помагат за създаването на по-безопасна индустрия. Това е задължително, тъй като петролните танкери няма да спрат да се използват скоро.
Вижте последните ни обяви за работа на петролни танкери.