Така наречените бълкери са вид търговски кораби, които пренасят сухи стоки на едро, които не са пакетирани в контейнери, варели или други опаковки. Говорим за товари като зърно, цимент, въглища, пясък, руда и дори захар. И това е краткият отговор на въпроса какво представляват бълкерите. Но има още много неща, които трябва се знаят за тези огромни плавателни съдове. Така че, ако искате да разберете повече за тях, продължавайте да четете.
Всичко, което трябва да знаете за бълкерите
Общо казано, ’’бълкер’’ може да наречем всеки един кораб, който пренася голям товар от определена стока; като в това число влизат и петролните танкери, химическите танкери, както и корабите за превоз на газ. Поради тази причина, най-често бълкерите биват разделени на две основни категории спрямо товара, който превозват (сух или течен).
SOLAS (Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море) описва бълкерите като „кораб, конструиран с една палуба, горни странични резервоари и странични резервоари на бункер в товарни помещения и предназначен да превозва основно сухи товари в насипно състояние; превозвач на руда; или комбиниран превозвач.”
Доста дружества за класификация на кораби обаче правят това малко по-лесно за разбиране, като просто дефинират бълкерите като всеки плавателен съд, който транспортира неопаковани сухи товари. Повечето бълкери обикновено транспортират само един вид неопаковани насипни товари наведнъж – например гореспоменатите въглища, зърно, пясък или цимент. Те обаче се различават значително по отношение на размер и капацитет, по функция и дори по начина, по който товарят и разтоварват товара си.
Например, някои кораби за насипни товари използват съоръженията на пристанището, за да разтоварят товара си, а някои разполагат с оборудване за обработка на товари на борда, което им позволява да го правят сами без външна помощ. По-късно в тази статия ще разгледаме по-отблизо товарните операции, както и видовете и размерите на корабите за насипни товари.
Кога и как хората са започнали да използват бълкери?
Бълкерите идват от много по-далечно време, отколкото си мислите, и може да Ви изненада да научите, че те съществуват по един или друг начин от началото на 1850 година. Оттогава, разбира се, са преминали през изключително много промени и надстройки в дизайна си. Преди бълкерите да се превърнат в норма за транспортиране на сухи неопаковани товари, всеки, който е искал да превозва товари от пристанище на пристанище, не е имал този богат избор, които имат корабните компании в днешно време.
Когато са се появили бълкерите, товарът се е товарел от стифадори (наричани още докери или крайбрежни работници), които са пълнили чували с товара, който след това са натоварвали на палети и вдигали в трюма на кораба с кран. След това товарът е бил натоварван на кораба през малки люкове с помощта на специално изградени хранилки и подвижни дъски. И ако това Ви звучи като прекалено много време и усилия, помислете за това как единствената друга алтернатива в тези времена е била корабните компании да наемат цели кораби и след това да изградят свои собствени дървени контейнери, за да поберат товара в трюма.
Очевидно всички са имали нужда от по-ефективен и рентабилен начин за товарене на тези насипни товари и ето че идва и този момент.
Промишлената революция
Докато морската индустрия и корабите стават все по-напреднали и зависимостта от парните кораби все повече нараства; пренасянето на насипни товари чрез корабоплаване също не изостава в своето развитие. През 1852 г. светът се запознава с парния кораб – който е широко смятан за първия бълкер, задвижван от пара – построеният във Великобритания, ’’John Bowes’’. Построяването му струва тогавашната сума от £1000 и е десет пъти по-скъп от средния ветроходен бриг (или бригантина) по онова време. Въпреки това, корабът успява почти веднага да възвърне тази сума, благодарение на способността да носи същото количество въглища на двупосочно пътуване до Лондон от Нюкасъл само за пет дни – в сравнение с бригантината, на която й отнема два месеца да направи същото.
Междувременно се достигат и други постижения по отношение на товарните операции. През 1902 г. на северноамериканските Големи езера, първият саморазтоварващ се кораб, ’’Hennepin’’, излиза по вода, допълнен с модернизирана бордова транспортна лента (първоначално построен без такава, но е възстановена след пожар), която може да мести товара далеч по-ефективно.
Прескачаме няколко години и се пренасяме в 1911 г., когато започват да се появяват първите кораби за насипни товари с дизелово задвижване, като дизайнът и конструкцията на корабите непрекъснато се подобряват; докато бълкерите, които познаваме днес, се превръщат в настоящ стандарт.
Интересен факт:
Корабите за насипни товари/бълкерите всъщност стават известни като такива, когато SOLAS официално им дава това определение, едва през 1999г.
Доставките на насипни товари и техният растеж
В годините между двете световни войни, благодарение на огромните количества желязна руда, произвеждани в мините в Северните Съединени щати, надеждният транспорт до стоманодобивните заводи е от първостепенно значение. Същото се отнася и за необходимостта от огромни количества варовик и въглища да се придвижат от точка А до точка Б. Това е моментът, в който корабите на Големите езера играят жизненоважна роля.
Но докато корабите за сухи насипни товари са много търсени в САЩ, в международен план изискванията са били много по-ниски. След Втората световна война, обаче, глобалното търсене на сухи насипни стоки наистина започва да нараства; когато Съединените щати и индустриализираните нации в Европа, както и Япония, започват да търгуват със сухи насипни стоки. Това довежда до необходимостта от по-големи, по-специализирани кораби за насипни товари, които да плават в океана; като преди това са били ограничени предимно до вътрешните води на Големите езера или са били само крайбрежни.
Товарни операции на бълкерите
След Втората световна война, процъфтяването на търговията с насипни стоки означава използване на конвейерни ленти все повече за товарене и разтоварване на товари. Ако трябва да сравним транспортните ленти с днешните операции, много хора биха си помислили, че днешните операции са ултра бързи и се извършват за миг на око. Но това не е точно така. Дори сега някои операции по товарене на товари все още могат да отнемат няколко дни, за да се завършат, като корабите (и техния екипаж) остават в пристанището за по-дълго от други видове плавателни съдове. Поради неопакованото му естество, може да бъде изключително трудно да се разтовари сух насипен товар. Всъщност, нека започнем с това, че може да отнеме двойно повече време за разтоварването му, отколкото за натоварването. Също така, може да бъде изключително опасен процес и трябва да бъде щателно планиран – нещо, което се извършва от главния офицер под наблюдението на капитана на кораба. След това този план трябва да бъде съгласуван между капитана и капитана на пристанището.
Действителните операции по товарене и разтоварване се извършват от палубните служители на кораба и стифадорите (крайбрежните работници) в пристанището. Тъй като ще вникнем по-дълбоко в темата, когато изследваме няколко вида кораби за насипни товари, ще разберем, че методите, използвани за товарене и разтоварване на товари, могат да варират в зависимост от кораба, пристанището, наличното оборудване и самия товар. Операциите, в най-елементарния смисъл на думата, може просто да означават товарене чрез изсипване или изгребване през люка и в трюма, въпреки че това се извършва само в пристанища с най-елементарни съоръжения и оборудване.
Най-често крановете, разположени на пристанището или на борда на самия кораб, се използват за товарене или разтоварване на товари. И както вече разбрахме, конвейерните ленти също се използват често – отново, подобно на кранове, те могат да бъдат разположени на брега или да бъдат инсталирани на кораба. Багерите също могат да помогнат за поддържане на нивото на товара и да предотвратят изместването му, докато е натоварен, така че плавателният съд да остане стабилен във водата.
Накрая, когато товарът е разтоварен, трябва да се извърши почистване на трюмовете. Това се прави от екипажа, който трябва да бъде внимателен, особено ако следващата пратка или товар, които ще бъдат натоварени на борда, са от различен тип. И това въобще не е лесна работа! Всички остатъци или отломки, оставени от изхвърления товар, могат да бъдат опасни или да причинят сърбеж или дразнене на очите или кожата. Освен това размерът на трюмовете е огромен, което прави задачата физически изтощителна.
Какви са различните видове бълкери?
За непосветените по темата, класификацията на бълкерите може да стане малко объркваща, Бълкерите могат да бъдат категоризирани по размер, капацитет, функция и регион. Продължавайте да четете, докато преглеждаме всяка категория, име и определящи характеристики!
Видове бълкери по размери и капацитет
Има шест водещи класа кораби за насипни товари, които се определят от това колко товар могат да превозват и морските канали, през които могат да преминават. Те варират от малки бълкери, които имат само един трюм, до гигантски такива, които могат да поберат до 400 000 DWT. Сигурно се чудите какво е DWT (дейдуейт тонове) – това е общото тегло на товара на борда на плавателния съд плюс всякакви основни неща като гориво, прясна вода, смазочно масло, съоръжения, други консумативи и, разбира се, екипажа – в тонове. Не забравяйте, че спецификациите относно DWT и дори някои от имената за тези класификации могат да варират в зависимост от това къде четете за тях и според различните държави и организации. Ето ги и тях:
Мини бълкери
- Имат капацитет под 10 000 DWT.
- Предназначени за използване по реки и често, за да могат да минават под мостове.
- Товарът обикновено е сух насипен товар.
- Някои имат само по един трюм, но никога повече от пет трюма.
Малки бълкери
Единствената разлика с мини бълкерите е в техния капацитет.
- Имат капацитет от около 10 000 до 25 000 DWT.
- Предназначени за използване по реки и често, за да могат да минават под мостове.
- Товарът обикновено е сух насипен товар.
- Някои имат само по един трюм, но никога повече от пет трюма.
Хендисайз бълкери
- Имат капацитет от около 25 000 до 40 000 DWT.
- Товарът обикновено е сух насипен товар.
- Обикновено имат пет трюма.
Хендимакс бълкери
- Имат капацитет от около 40 000 до 50 000 DWT.
- Товарът обикновено е сух насипен товар, зърно и въглища.
- Обикновено има пет трюма и четири крана.
Супрамакс бълкери
- Имат капацитет от около 50 000 до 60 000 DWT.
- Товарът обикновено е сух насипен товар, руда и зърно.
- Обикновено имат пет трюма и пет крана.
Панамакс бълкери
- Имат капацитет от около 60 000 до 100 000 DWT.
- Наречени са така, защото са най-големите кораби, които могат да преминат през Панамския канал.
- Товарът обикновено е зърно, въглища и седиментни скали като руда, фосфат и боксит.
- Обикновено имат седем трюма.
Пост-Панамакс бълкери
- Имат капацитет от около 80 000 до 120 000 DWT.
- Наречени така, защото те са най-големите кораби, които могат да преминат през по-новите шлюзове на Панамския канал.
- Обикновено имат девет трюма.
Кейпсайз бълкери
- Имат капацитет от около 110 000 до 200 000 DWT.
- Наречени така, защото не могат да преминат през Панамския и Суецкия канал и вместо това трябва да заобиколят нос Агулхас или нос Хорн.
- Изискват пристанищни съоръжения за товарене и разтоварване, тъй като всички те са без съоръжения.
- Товарът обикновено е въглища и седиментни скали като руда.
- Обикновено имат девет трюма.
Големи бълкери (VLBC – Very Large Bulk Carriers)
- Имат капацитет над 200 000 DWT (най-големият капацитет от всички кораби за насипни товари).
- Използват се главно за транспортиране на петрол или суров нефт.
- Изискват пристанищни съоръжения за товарене и разтоварване, тъй като всички те са без съоръжения.
- Обикновено имат девет или повече трюма.
Видове бълкери по функция и дизайн
Конвенционални бълкери
- Имат вградени люкове.
- Имат между пет и девет трюма в зависимост от техния размер и капацитет.
- Имат кранове на борда, които да ви помогнат при товарене и разтоварване на товари.
Оборудвани бълкери
- Обикновено в диапазона от размери хендисайз до хендимакс, въпреки че са подходящи и няколко панамакс.
- Имат трюмове, които са покрити с капаци на люкове.
- Оборудвани с дерик кранове, обикновени кранове или транспортни ленти и не се нуждаят от пристанищни съоръжения за товарене или разтоварване на товари.
Необорудвани бълкери
- Не разполагат с дерик кранове, обикновени кранове или транспортни ленти на борда и затова се нуждаят от помощта на пристанищни съоръжения или други плавателни съдове за товарене или разтоварване на товари.
- Те могат да акостират само в пристанища, които имат съоръжения за товарене и разтоварване, което ги прави по-малко гъвкави от приспособените бълкери.
- Те са по-евтини за изграждане, експлоатация и поддръжка от бълкерите с бордово оборудване като кранове или транспортни ленти.
- Те са едни от най-големите кораби за насипни товари, но са разпръснати във всички класове по размер.
Комбинирани бълкери
- Товарът може да бъде сух или течен насипен товар.
- Могат да се транспортират и двата вида товари едновременно.
- Сухите товари се съхраняват в трюма, а течните – в резервоари.
- Не е обикновен и често срещан кораб, тъй като те са по-скъпи за изграждане.
Саморазтоварващи се бълкери
- Оборудвани с транспортни ленти, багери или кранове и не се нуждаят от пристанищни съоръжения за товарене или разтоварване на товари.
- Могат да разтоварят товара си на кея, но също и в шлеп, склад или бункер.
БИБО бълкери (BIBO – Bulk In, Bags Out)
- Товарът се товари в насипно състояние, но бордовото оборудване позволява товарът да бъде „пакетиран в чували“, докато се разтоварва за по-бързо обръщане на пристанището.
Лейкър бълкери
- Повечето се срещат в Големите езера (САЩ и Канада).
- Имат по-дълъг живот от океанските плавателни съдове, тъй като плават в сладка вода, а не в солена, и следователно са изложени на по-малка заплаха от корозия (или ръжда).
- Надстройката (мостът.) обикновено се намира в предната част на плавателния съд, за да се улесни преминаването през шлюзовете.
Видове бълкери по регион
Тази класификация се определя от региона, за който е специално проектиран и построен корабът за насипни товари. Някои от тези региони са:
- Нюкасъл (Южен Уелс, Австралия) и Нюкасълмакс – максималният размер бълкер, който може да акостира в това пристанище.
- Камсар (Гвинея, Западна Африка) и Камсармакс – максималният размер бълкер, който може да акостира в това пристанище.
- Дюнкерк (Франция) и Дюнкеркмакс – максималният размер бълкер, който може да премине през източния пристанищен шлюз на това пристанище.
- Сето (Вътрешното море, което разделя Хоншу, Кюшу и Шикоку, три от четирите основни острова, съставляващи Япония) и Сетушмакс – максималният размер бълкер, който може да плава в това море.
- Малака (Проток; водната ивица между индонезийския остров Суматра и Малайския полуостров) и Малакамакс – максималният размер бълкер, който може да плава през този проток.
- Свети Лорънс (Морският път в северноамериканските (САЩ и Канада) Големи езера и Сийуеймакс – максималният размер бълкер, който може да премине през шлюзовете и каналите на морския път.
Английски акроними за различните видове бълкери
Може да видите няколко акронима, използвани във връзка с корабите за насипни товари. Освен BIBO (Bulk In, Bags Out), който разгледахме по-горе, има и:
- OBO (Ore, Bulk, Oil): Кораб за насипни товари, който транспортира комбинация от руда, насипни товари и нефт.
- O/O (Ore, Oil): Кораб за насипни товари, който транспортира комбинация от руда и нефт.
- VLBC: Very Large Bulk Carrier.
- VLOC: Very Large Ore Carrier.
- ULBC: Ultra Large Bulk Carrier.
- ULOC: Ultra Large Ore Carrier.
Ще видите също подобни акроними, използвани за петролни танкери, по-специално VLCC – Very Large Crude Carriers и ULCC – Ultra Large Crude Carriers.